Айвалък е разположен на добре защитен вътрешен залив с кристално чиста вода, хълмове и зеленина. В залива има над 20 островчета, зад гърба на които пази величествения Лесбос. Тази изключителна гледка е нещото, което привлича ежегодно много туристи от цял свят – онези, които предпочитат да се докоснат до миналото, да се насладят на местната кухня и да се възползват от гостоприемството на местните жители.
Забележителностите на Айвалък са много и най-различни. На първо място е особения облик на градчето. Той идва от факта, че до 20-те години на 20 век Айвалък е бил гръцки град, известен от векове с най-добрия зехтин на Турция. Зехтина го правели и търгували гърците, а турците живеели в селата наоколо. След Първата Световна война, когато в резултат на спогодба Турция и Гърция си разменили сънародници, голяма част от местните гърци били изтеглени в Гърция, а тук изпратени турци от Крит, Лесбос и други гръцки острови.
Потомците на онези гърци и до днес поддържат национално присъствие тук и съвсем равноправно съжителстват с турците. Затова никак не е странно, че по улиците наред с турската реч се чува и гръцка. Че освен турски има и гръцки ресторанти. Двама непримирими иначе съперника тук се допълват. Първото и най-важно очарование на това място.
Тесни улички, къщи с ронеща се мазилка в цветовете на дъгата, стари дървени гемии, платноходи, аромат на море и маслини, гюзлеми и гръцки сладкиши, риба и пресен хляб – феерия от звуци, картини и аромати – това е градчето – не по-голямо от Созопол. Все още повече са старите гръцки църкви, някои от тях готови да ви посрещнат.
От няколко десетилетия Айвалък е свързан с път през морето с остров Джунда – турското съответствие на Стария Несебър. Известно е с множеството ресторанти, в които може да се поръча прекрасна току-що уловена риба, приготвена с местен зехтин. Ресторантите са на брега на морето, рибата е пред очите ви, канят на турски и гръцки.
Особено е оживено вечер, когато пристигат пълни корабчета с туристи и пълнят ресторантите. Но само през деня може да се усети красотата на това място и защо срещаш турци и гърци в едно общо кафене, на тавана на което лястовиците вият гнезда. Просто хората тук знаят, че са благословени да живеят на прекрасно място и искат да изживеят всеки миг с радост. В кафенето може да поръчаш кафе на пясък и да го наречеш турско или гръцко – никой няма да се обиди.
Разходката по калдъръмените улички на Джунда край високите дувари на живописните морски къщи с надвиснали зокуми и цветя е задължителна. Много западни туристи предпочитат гостоприемството на малките къщи за гости пред хотелите с ол инклузив. И са прави – само така може да влезеш в бита и културата на друга държава. На острова има много места за отсядане, всички запазили автентичния си дух и не е случайно, че около 150 от къщите тук са под специалната закрила на Турското културно министерство.
Край града на висок хълм се намира друга забележителност – Трапезата на Дявола – Шейтан софрасъ. Мястото е обявено сред 10-те в света с най-красив залез. Свързано с много легенди, то е задължително за всички, които минават или отсядат в Айвалък. Освен че е свързано с вярвания за късмет, то дарява с незабравима гледка от птичи поглед всеки посетител – към красивия залив, осеян с острови. Погледът тегли отвъд Лесбос – към открито море и вятърът отнася всяко чувство за умора.
Айвалък е удобен изходен пункт за посещение на Бергама – само на 50-тина км, където са величествените останки на древния Пергамон, Асклепиона и Червената базилика.Ако имате нужда от докосване до миналото, спокойствие и красота, изберете това място. Ще ви зареди по отдавна забравен начин.
