Всеки човек желае да изглежда добре и когато е нужно да коригира нещо в начина, по който изглежда. Когато обаче желанието ни да бъдем слаби започне да бъде водещ фактор за хранителните ни навици, да определя мислите ни и да ръководи живота ни, това почти винаги означава, че страдаме от хранително разстройство.
Анорексията се характеризира с неконтролириумо желание да отслабнем и панически страх от качване на килограми. Отслабването става основна цел в живота ни, като обикновено страдащите от анорексия нямат реалистична оценка и тяхното тегло и външен вид.
Анорексията е наистина сериозно хранително разстройство, което засяга мъже и жени без значение възрастта. Анорексията вреди сериозно на здравето и може да доведе дори до смърт. От изключителна важност е да се реагира навреме и да се потърси професионална помощ!
Какво представлява анорексия нервоза?
Анорексия невроза е хранително разстройство, което се характеризира с отказ да се поддържа здравословно тегло, страх от напълняване и изкривено виждане на собствения външен вид.
Хората с анорексия неврвоза са вманиачени в храненителните си навици и теглото, и непрекъснато се опитват да поддържат тегло по-ниско от нормалното за тяхната възраст и височина. За да предотвратят натрупването на килограми или да отслабнат, анорексиците гладуват или се подлагат на тежки и изморителни тренировки.
Анорексия не е директно свързана с хранене или диета. Анорексия невроза е резултат на нездравия начин, по който се опитваме да се справим с емоционалните си проблеми и психологически проблеми. В основата й стоят депресия, желанието да бъдеш идеален, перфекционизъм, чувство за самота и други, които анорексиците преодоляват чрез контролиране на теглото си. Самооценката на страдащите от анорексия зависи пряко от тяхното тегло.
Връщането към нормален начин на живот изглежда трудно, но анорексията подлежи на лечение. С подходяща терапия анорексиците могат да преформулират представата за себе си и да започнат отново да се хранят здравословно, за да избегнат усложненията, които могат да възникнат при това хранително разстройство.
Денят на засегнатите от анорексия е запълнен с мисли за диети, отслабване, хранене. Социалният живот отива на заден план и често анорексиците се изолират от приятели и семейство. Ежедневието им се превръща в непрекъсната борба с поддържането на слабо тяло, което може да стигне до фатални крайности, защото анорексиците никога не смятат, че са достатъчно слаби. Дори когато са изключително слаби, те са склонни да се считат за дебели.
За съжаление, анорексиците отричат да имат проблем, а това е първата крачка, която трябва да направят, ако желаят да се върнат към начин на живот, в който храната и теглото не са приоритет номер едно, който ги лишава от личен живот и удоволствия, но и води до сериозни усложнения, дори смърт. Единствено психиатър би могъл да постави диагноза „анорексия“, а лечението е постоянно наблюдаване от лекар.
Анорексията запълва неудовлетворена емоционална нужда в живота ни
Анорексия невроза запълва конкретна нужда в живота ни, на която не сме успели да отговорим адекватно. Например, чувстваме се самотни, не успяваме да контролираме това чувство, нито да се справим с него, но можем да контролираме какво ядем и как изглеждаме. Това измамно чувство за контрол компенсира невъзможността ни да контролираме ситуациите, в които се чувстваме безпомощни. Гладуването, отслабването и поддържането на определени килограми ни дава нужното чувство за стабилност и контрол над собствения живот. В действителност обаче не се справяме с проблемите си, само временно ги потискаме и се разсейваме от тях и се оплитаме в мрежите на сериозно хранително разстройство, каквото е анорексията.
Гладуването и отслабването не могат да ни излекуват от ниска самооценка и да решат проблемите ни. Единственият начин това да се стане е като идентифицираме неудовлетворената ни емоционална нужда, която стои зад анорексията и да намерим начин да я удовлетворим.
