Ксенофобия срещу толерантност! Две понятия, намиращи се на почти два противоположни полюса, ако се вникне в техния смисъл. Ксенофобията представлява страх или неприязън към всичко чуждо и непознато, независимо дали се отнася за нещо веществено, някаква емоция, преживяване или човек. Толерантността е с точно обратния смисъл – допускане, признаване и приемане на различните хора или нови неща, в настоящия смисъл – проявяване на търпимост към всяка една социална група.
Ксенофобията може да се породи у човек, намиращ се в определена социална среда, както на възпитание, така и като ролеви модел, който следва. Тя може да се развие до болестно състояние, но тогава вече е, когато се изпитва силно, паническо безпокойство и страх от непознати хора.
Когато става въпрос за ненавист към чужденци или социални групи, тогава вече говорим за ксенофобия в чисто социален смисъл, а не в смисъл на болестно състояние на психиката. Въпреки че докато това не е токова задълбочено в психиката, то все пак е състояние на духа, виждане и възприемане на определена гледна точка спрямо един аспект от живота – възприемането на чужди и непознати хора, били те от друга националност или просто от различна социална група, с които живеят на една географска ширина.
За да може човек да живее нормално е по-добре да бъде възпитаван в толерантност, тъй като това чувство може да бъде опознато и научено. Толерантността помага на човек да може най-малкото да вижда, че съществуват и други гледни точки и да не преследва до самозабрава истинността на своето виждане за нещата.
