На височините на планината Кьонигштул, извисяваща се над немския град Хайделберг, могат да се видят руините на замък. Началото на разрухата е поставено още от войските на Людвиг XIV, а през 1764 година в една от кулите му попада мълния и го довършва. И така си остава – като театрална декорация, нарисувана на синия фон на небето. Колкото повече обаче се приближавате към върха, толкова по-реални стават декорите, израстват и придобиват ясни форми – да, това е бившата резиденция на династията Вителсбах.
Доволно многото съхранили се фрагменти позволяват и днес да си представим как е изглеждал този шедьовър на Ренесанса преди много векове. Още с преминаването на портата на крепостната стена, туристите попадат в огромен парк, от който се вижда и самият град, и долината на река Нектар. А долу, до северната граница на двора, се намира дворецът на Фридрих IV. Той е пострадал значително по-малко от другите здания на комплекса, което е позволило залите му почти напълно да бъдат възстановени – включително и галерията на принцовете и кралете на немската империя, започвайки от Карл Велики.
До двореца е сгушена старата камбанария, построена в началото на 16 в., а в източната част се намира Залата на огледалата. За съжаление от тази перла на Ренесанса до наши дни е достигнала само обвивката – но и тя е достатъчна, за да си представим разкоша и пищността на това великолепно някога съоръжение, богато украсено с аркади с изображения на сирени и херувими.
Случайно или не, но напълно съхранени са Голямата и Малката бъчва. Размерите им впечатляват истински туристите. Голямата заема цялата стена на избата – дължината й е почти 9 метра, а височината – 7. От нея към трапезарията водел тръбопровод, по който виното стигало до височайшата маса без проблем.
Е, времената се менят, днес по тези географски ширини се лее бира, а не вино. Но пък бъчвите и архитектурното великолепие са категоричен документ за това, че рубиненочервената напитка винаги е била вдъхновяващо начало за творците, включително и за строителите на Ренесанса.
