Сякаш животът ти се е разделил на две части, до изневярата и след нея. Изглежда ти толкова нелепо, обидно и болно сякаш е настъпил краят на света. На твоя свят, подреден и уютен и недоумяваш защо се е случило. Няма значение как си разбрал или разбрала, макар че по правило измамените научават последни. След смазващата болка идва примирението, но дотогава нагледно разбираш израза как „от сърцето капе кръв“. И не можеш да мислиш логично. Даже изобщо не можеш да мислиш. Вероятно си плакал. Или крещял. Или си търсил леговище, където като див звяр да се скриеш, съзнавайки, че няма да можеш. Колкото повече осъзнаваш фактите, толкова повече
гневът търси и най-малката пролука да избухне,
защото иначе ще се взриви в теб. Отчаяно се нуждаеш от време, защото казват, че лекувало. Но дотогава ще трябва да се справиш сам. Е, могат да се намерят приятели, които на сто процента ще те утешават и жадно ще слушаш думите им, без те изобщо да стигнат до теб. Защото се чувстваш употребен. И изхвърлен. Чувстваш се жертва. Ето че стигнахме до истината. Не слагай пръст в раната – казват хората, но точно това ще направим. Дълбоко в раната, до края. Само така ще можеш да погледнеш на ситуацията с други очи. Истината е, че никой никому не принадлежи. Ако нещата са стигнали до там, че другият е изменил, значи е по-добре, че не си останал с този човек. Предателството няма друго име. Не можеш да задържиш човек само защото искаш да бъде с теб и нищо друго. Това не е вещ. Хората се срещат и разделят и винаги измяната е присъствала като част от живота. Не си първият човек, няма да си и последният. Приеми го не като наказание,
приеми, че си предпазен от по-голямо зло.
Възможно е изменникът един ден горчиво да съжалява и да копнее да се върне при теб. На бас, че и тази картинка си я виждал в съзнанието си, оглушало и ослепяло от болка и ревност. Ти просто ще продължиш. Разбира се, след като мине периодът на карантина, защото човек се съвзема и след тежка болест, а изневярата е нещо такова. Ще продължиш свободен. Ако измяната е в брака ще трябва да забравиш и простиш. Ако не го можеш обричаш всичко до този момент на пълно и тотално унищожение. Понякога човек дори не може да си представи цената на жертвите при такова решение. Другият вариант е свободата на избора. Да се научиш да живееш след изневярата. Колкото и да ти се струва странно,
за всяко едно събитие са нужни двама.
По някакъв начин ти си направил тази стъпка възможна. Може би именно с това, че прекалено си обичал. Или пък си бил прекалено сигурен, че всичко ти принадлежи. А французите казват, че в любовта единият целува, другият подава страна. Светът не е свършил, че някой на някого е изневерил. Животът ще продължава да дава своите награди и наказания. Много е трудно обаче да разберем кога точно е награда и кога наказание. След време ще го знаем – със сигурност.
