Мехнди представлява традиционен индийски ритуал, който се прави преди сватбата. Мехнди е майсторско умение за рисуване по тялото с къна. Мехнди е вид украшение и спада към 16-те накита на булката. Без тази церемония, красотата и е незавършена. Рисуването с къна е символ за сила в любовта и успех в брака. Голяма част от жените в арабските страни смятат, че Мехнди ще им донесе щастие.
Мехнди – къна за рисуване
Индийците са страстни привърженици на красотата и елегантността а предсватбената церемония Мехнди е отражение на тази страст. Съществуваща от векове, тя е неразделна част от всяка една сватбена церемония в Индия.
Според традицията, булката не прекрачва прага на дома си след изпълнението на този ритуал, до деня на самата сватба. Церемонията по извършване на Мехнди се организира основно от семейството на булката и е частна церемония, на която присъстват приятели, роднини и членове на семейството. Понякога Мехнди се провежда в съчетание с още един традиционен предсватбен ритуал, изпълнен с много блясък и песни – Сангита.
По време на церемонията лицето, краката и ръцете на булката се покриват с паста от куркума. След това започва същинската част от ритуала – нанасянето на Мехнди започва. Това се извършва от опитен специалист, който рисува Мехнди по ръцете, дланите, краката и стъпалата на булката. Използват се флорални орнаменти, образи на птици и животни, които от своя страна свързват жената с природата, с понятието за раждане, отглеждане и регенериране.
На хинди думата “къна ” звучи като “менди”.Мехнди се извлича от сухи листа на растението Хена /къна – Lawsonia inermis /. Къната е популярна в много страни от Северна Африка и Средния Изток. Основно се отглежда в Иран, Пакистан, Индия, Судан, Непал, Египет, южните части на Китай, и на о-в Шри Ланка.
Мехнди може да бъде изпълнено в един от следните четири стила:
Арабски. Стил, който се използва за рисунък в Близкия Изток. Основно включва флорални мотиви, наподобяващи арабска бродерия и живопис, и по правило няма някаква определена схема за нанасяне.
Африкански /марокански/. Стилът, който се използва от майстори в тази област в Северна Африка. Включва геометрични форми, с флорални мотиви и се изпълнява в строго съответствие с формата на ръцете или краката. Рисунката е силно стилизирана. Особено внимание се отделя при нанасянето и определянето на контурите.
Бедуините живеещи в пустинята, често просто потапят стъпалата и дланите си в къна без всякаква украса.
Индийски. Индийските и пакистанските рисунки са доста сложни и обемни /покриват голяма час от тялото – от дланите до предмишниците и от стъплата до коляното/. Дантелените рисунки от къна създават илюзията за ръкавица или чорап. Основно изобразяват религиозни мотиви и символи на плодородието, в по-голямата си част са от линии, орнаменти и капкообразни рисунки.
Азиатски. В Индонезия и Южна Азия стилът се явява като съчетание на елементи от Индия и Близкия Изток. Използват се флорални индийски мотиви. Рисунъкът се отличава с цветни петна по ноктите на ръцете и краката. Срещат се и изцяло боядисани върхове на пръстите, както и страничните части на дланите и ходилата.
Днес Мехнди до голяма степен има характер на аксесоар. Въпреки това, независимо от формата си, този ритуал остава като един от основните елементи съпътстващи красотата и елегантността на булката. Според народните вярвания, колкото е по-тъмен цвета на Мехнди, толкова по-силна ще бъде любовта на съпрузите един към друг. По традиция, на булката не се разрешава да извършва домакинска работа, докато Мехнди не избледнее. Тази церемония се извършва под звуците индийскя перкусионен инструмент Долак, при която жените пеят традиционни песни за просперитет в брачния живот на булката.
