Ракията е свързана дълбоко с българска култура, бит и традиции. Има семейства, които не сядат на масата без да вдигнат наздравица с чаша домашна ракия, както и представители на хай-лайфа у нас, които си я поръчват в ресторантите, плащайки за няколко чашки цената на първокласно шампанско. Нека обърнем внимание на най-българската спиртна напитка, защото тя определено го заслужава.
С какво е различна?
Има причина ракията да се сервира в малки чашки, и това е високият ѝ алкохолен градус. Причината за пословичната мощ на българската напитка се дължи на факта, че е приготвена от джибри, които често са остатъчен продукт от винопроизводството – предимно семките, ципата и стъблата на гроздето. Всъщност ракии могат да се правят от всички плодове, както и от други растителни култури, включително зърнени.
Традиционното за България и Балканския полуостров питие е висша форма на изобретателност. На практика с него ние казваме на света: Дайте ни отпадните продукти от един ферментационен процес и ние ще я превърнем в друг ферментационен процес. Традициите в технологията на производство диктуват, че джибрите трябва да се дестилират без добавена вода и захар, но в желанието си да произведат по-голямо количество, много хора пренебрегват това указание.
Културата на консумация, а също и самата ракия се е променила много през годините. Докато в миналото е била смятана за груб, твърде силен алкохол за бедняци, то днес дори най-елегантните дами могат да си позволят да отпиват с финес от кристално ясната течност, варираща от напълно прозрачна до тъмно-кехлибарена.
В последните 15-20 години дестилирането на ракия се е променило значително. Често тя се приготвя от единични сортове, където 85% от джибрито е съставено от един сорт грозде или вид плод (кайсии, круши, сливи и т.н). Включени са и по-сложни методи на дестилация. Както при повечето дестилационни процеси, и тук най-евтиният си остава дестилирането в колонни или непрекъснати казани.
Днес много ракии се дестилират както в непрекъснати, така и в алембични или партидно свързани дестилатори, които дават повече конгенери и ароматни съединения на напитката. Ракията, която се предлага на пазара е все още с изключително висок градус, но тя носи и деликатния букет на плодовете, акомпаниращ топлината, разливаща се в гърлото при отпиване.
Грешки при сервиране и консумация
В съвремието се е настанила традицията да се сервира на гостите силно изстудена ракия, което от много специалисти се смята на абсолютно погрешно. Прекалено ниската температура води до дисбалансиране на самата напитка, като този начин се губят много от специфичните ѝ качества. Често зад този маниер на сервиране се крият користни цели – предимно да се замаскират евентуални дефекти в аромата на напитката.
Идеалната температура за сервиране на ракии варира между 14 и 20 градуса, в зависимост от вида на суровината. По-студени могат да се пият предимно гроздовата и конкретно джибровата ракия. Моментът на поднасяне, който в страната ни е приет за основно правило, е преди вечерята, заедно с подходящо мезе. Освен салата мезето може да бъде и плато с месни деликатеси и сланина.
Отлежала или млада – българската ракия е винаги харесвана и обичана. Тук напълно можем да опровергаем твърдението, че по-старите дестилати са с по-добро качество. Гроздовите ракии, направени от внимателно подбрани и изчистени плодове са чудесни и в свежия си вариант. Сливовите дестилати са тези с висок потенциал при професионално отлежаване в дъбови, акациеви или черешови бъчви.
