От разстоянието на времето хората могат да се шегуват с всичко, включително и с брака. Най-напред със самата дума – все пак става дума за брак, а това само по себе си има двойнствен смисъл, нали? Една от най-разпространените крилати фрази е, че бракът прилича на крепост – тези, които са отвън, искат да влязат, а тези, които са вътре, копнеят да излязат. Разбира се във всяка шега има и доста истина. Факт е, че момичетата от най-ранна възраст обичат да си играят на семейства и кой знае защо си се представят за принцеси. Все още не могат да схванат, че принцесите не виреят добре в кухните, а
принцовете могат да си останат само жаби,
които напразно са целували.
В интерес на справедливостта можем да отбележим, че в повечето случаи браковете са естествено продължение на една романтична връзка. Както се казва „и заживели дълго и щастливо“. Делникът никога не е бил скучен и безинтересен, защото обикновено там започват да щъпуркат деца, после грижите за тях, дните бясно се сменят, сезоните също и те действително остаряват, умножили домочадието с внуци и правнуци. Какво по-хубаво от това. Естествено, и двамата съпрузи са имали своите спадове и възходи, но това е част от живота и каквото и да се е случвало, са намирали общото решение, обикновено най-доброто. Защото се казва, че
две глави мислят по-добре от една.
И стига им тази награда, нали!
В другия случай обаче бракът е толкова жестока грешка, където и двамата се чувстват като в капан. Разочарованието е толкова голямо, че изтласква на заден план всички мотиви, които са довели до заветното „да“, когато са решили да заживеят заедно. Народът, той стар мъдрец, има точния отговор в такива случаи: „Дойде ми ума, ама като си замина кума!“. Няма по-голямо наказание от един злощастен брак. За грешките в приготвянето на виното се казва, че могат да се оправят едва на следващата година, но за грешките в брака няма метеорологична прогноза.
Там винаги вали – понякога сълзи, понякога упреци,
понякога гняв, пред който всички природни сили бледнеят, защото са много по-разрушителни. Мнозина намират спасение в развода, но това бележи живота им завинаги. Остават децата, които винаги са изкупителна жертва на едно необмислено решение. Често години след развода и двамата не могат да се възстановят или ако все пак го направят, остава горчилката и неизменният въпрос защо са се оженили изобщо, в края на краищата това е било един напълно доброволен акт. Най-лесно е да кажеш просто съдба. Само че тя винаги има продължение. Ще се наложи да живееш много по-трудно, защото всеки знае, че е по-лесно да построиш къща, отколкото да ремонтираш стара. Винаги се появяват пукнатини, с които или свикваш да живееш, или ще трябва доста труд, за да запълниш. Май животът не е онзи учител-веселяк, който ти се е струвал в началото. Но поне си научил урока. Да се надяваме.
