Човекът е човек, благодарение на своята микрофауна, като и двете биологични системи не могат да живеят една без друга, пише сп. “Икономист” в обширен научен анализ, позоваващ се на най-новите международни разработки в тази област.
Tрадиционното схващане за човешкия организъм гласи, че той е сбор от 10 трилиона клетки, които са продукт на 23 хиляди гени. Но тези цифри драстично се разминават с научната истина, защото те пренебрегват 100-те милиарда бактерии, които живеят в стомашно-чревния ни тракт. Те са от най-различни видове и са оборудвани с 3 милиона нечовешки гени.
Така че крайно време е науката да си даде сметка, че хомо сапиенсите не са самостоятелни организми, а суперорганизъм, работещ в симбиоза със своите микроскопични събратя.
Би било обидно да твърдим, че бактериалните клетки и техните гени са част от човешкото тяло. Но тяхното значение трябва да бъде преразгледано в положителна светлина. Те не са нито паразити, нито спътници, нито обикновени микроби, а пълноправни членове на съобщество, в което човешкото тяло е доминиращ гостоприемник. Този възглед става все по-популярен и научни списания като “Нейчър” и “Сайънс” му отделят широко място в своите публикации напоследък.
Микробите, които живеят в нас, т.нар. микробиом, извършват куп полезни дейности в замяна на суровините и подслона, които им предлага гостоприемникът. Една тяхна функция никак не е маловажна – те осигуряват на човешкия организъм 10 на сто от дневните калории, които са му нужни за поддържането на живота. Те се получават от растителните въглехидрати, които човешките ензими са неспособни да разградят. И тук не става дума само за тях. Майчината кърма съдържа въглехидрати, наречени гликани, които човешките ензими не могат да преработват, докато бактериите се справят чудесно с тази задача. Тези факти показват в какво тясно сътрудничество са еволюирали през хилядолетията гостоприемниците и микробиомът.
Микроорганизмите произвеждат освен това жизненоважните витамини B2, B12 и фолиева киселина, наричана още витамин B9.
Микробиомът има свойството да се настройва много точно според нуждите и хранителния режим на гостоприемника. Микроорганизмите при бебетата произвеждат повече фолиева киселина, отколкото при възрастните хора. А микробиомът в бедните на витамини страни, като Малави или Венецуела, произвежда повече от тези вещества, от този, който вирее в стомашно-чревния тракт на жителите на Северна Америка. Тези умни микроскопични организми поддържат нашето здраве, като държат настрана враждебните нашественици.
Чужд за организма микроб, който предизвиква диария, е еднакъв враг на микробиома, както и на гостоприемника му. И двете системи имат интерес да отстранят натрапника, като си поделят задачата. В много случаи те действат като съюзници. Но има и нещо повече. Двете системи са свързани физиологично много повече, отколкото се предполагаше досега, пише списанието.
