Палермо, столицата на Сицилия, е на 2000 години, островът – на милиони. Тук кипи живот от хилядолетия. Търговията между сицилианци и финикийци процъфтява от ХII век пр.н.е. След четири века гърците го отркиват за дълго. После идват Пуническите войни, римляните присъединяват Сицилия към Римската империя. От IX до XI век я владеят арабите, наследяват ги нормани, после французи. Но най-дълго тук остават испанците – от XIV до XVIII век. След въстанието на Гарибалди през 1860 г. островът се присъединява към Кралсвто Италия.Когато си в Сицилия, неминуемо става дума за мафията.
В Палермо кацаме на летище „Фалконе и Борселино“. Съдията Фалконе е застрелян от мафията заедно с жена му на прага на дома им през 1992 г., след като осъжда на 2665 години затвор 342 души само в едно дело. Сигурно си спомняте комисаря Катани на Микеле Плачидо. Прототипът е Фалконе.Факт е обаче – никъде и с нищо през десетте дни, прекарани в Сицилия, не почувствахме присъствието на мафията. Катедралата в Палермо е на 800 години.
Достроявали са я векове – много стилове, много злато, страхотна архитектура. Богат град. Красив, загадъчен и мрачен. В капуцинските катакомби са положени балсамирани 8 хиляди мъртъвци. Традицията живяла от 16 в. До 1920 г. Идеята била да ги подготвят за Страшния съд. Трябва да се види, трудно се разказва. Ноември е, температурата е 23 градуса, има хора по къс ръкав. А коледната украса е в разгара си. Минаваме през по-стари квартали, обграждат ни сгради с интересноархитектурно проектиране – като крепости, с яки стени и прозорци като амбразури.
В арабския квартал имаме чувството, че сме вече отсреща, в Африка, а тя е само на 160 км. отвъд пролива. Улиците са тесни, много тесни. Тук пъплят и танцуват само сапунерки – фиатчета с три врати. За хората почти няма място. Символът на Сицилия – Горгоната Медуза, която изразява трите ъгъла на Сицилия и слънцето, е на всяка крачка – изсечена в камъка на сградите, рисувана от местните художници, размножавана на хиляди картички…
