Като типична балканска държава, Сърбия се отличава с топлината и гостоприемството на своя народ. Ако някога сте посещавали сръбски ресторант, то със сигурност ви е направило впечатление топлото посрещане от вратата и задължителния поздрав „Добро дошли”. Ако все още не сте, или по някаква причина ви е невъзможно да посетите сръбско заведение, можете да си поръчате страхотна автентична храна за вкъщи чрез сайта на Сръбска скара „Нушич”.
Роштил – Класическата сръбска кухня
По наблюдения на кулинарни експерти, сръбската кухня не се отличава с особена изтънченост и внимание към детайла, поне привидно. По своята същност това е храна в селски стил, която е лесна за приготвяне и с минимум съставки. Основната ѝ характеристика обаче е несравнимият ярък вкус и натуралност. Освен това е изключително засищаща.
Роштил – така се нарича класическата сръбска скара, върху която акцентира всеки ресторант. Балканите са регион, в който на почит е месото, а доминиращата роля е отредена на скарата. Класическият Роштил – това са плескавица и чевапчичи. Всъщност те имат почти еднакъв състав, но се различават по форма. Плескавицата е плоска, докато традиционните чевапчичи са нещо като нашите кебачета.
И двете са направени от кайма (често от смесено смляно свинско и говеждо месо, по-рядко агнешко) и изпечени на скара. Правилно приготвеният роштил се смята за „leskovacki“ (Лесковац е град в южната част на Сърбия), а месото се пече под „sach“, тоест покрит със специален капак по време на готвене за максимална сочност.
Плескавицата се предлага в различни варианти – от класическа до гурме и пълнена с парченца кашкавал и шунка. Чевапчици и плескавица обикновено се сервират в пита, леко запечена на същата скара и гарнирани със ситно нарязан лук. Каймак и айвар са обичайните гарнитури за тези традиционни сръбски ястия. И двете се правят по специална национална рецепта.
Каймак и сирена – основателна причина за национална гордост
Сърбия има пълното право да се гордее със своите млечни и млечно-кисели продукти, особено по отношение на младите „бели“ сирена, направени от краве, овче и козе мляко. Техните наименования объркват тотално чужденците, идващи от други региони на света, но за нас, повечето звучат съвсем познато – кашкавал, ситан, ястребачки, златарски, сирена със специални подправки и т.н.
Един от ферментиралите сръбски специалитети е каймакът. Това е вид сметана, подобна на домашната мазна заквасена сметана. Особено популярна е така наречената павлака – роднина на нашето цедено кисело мляко. Обезателно трябва да опитате традиционния сръбски специалитет „паприка у павлаци” – пикантен червен пипер със сос от гъсто цедено мляко.
Айвар и Урнебес– вегетарианците също има какво да опитат
В Сърбия са изключително популярни така наречените „намази“ – гъсти кремообразни разядки, които обикновено се мажат върху хляб, но могат и да се сервират като гарнитура към други ястия. Айварът е много подобен на нашата лютеница, приготвен от печен червен пипер, към който в някои региони на страната добавят патладжан.
На същата основа се приготвя и урнебесът, само че в него се добавят ситно натрошено сирене и подправки. И двете разядки съществуват в два варианта – пикантен и сладък, защото на балканите обичаме пикантната храна. Задължително е тези храни да се консумират с традиционен сръбски хляб, изпечен в пещ на дърва. Сърбите преглъщат всички тези кулинарни шедьоври с прословутата крушова ракия или с местно вино.
