Още Леонардо да Винчи се е занимавал с търсене на оптични устройства за корекция на зрението, но във вида, в който са ни познати днес – като корнеални лещи – те са представени за първи път през 1888 г. от швейцарския офталмолог Адолф Фик. Първите лещи в света са направени от стъкло и тежат 0,5 г.
През първата третина на 20-ти век те започват да се правят по индивидуални отливки, а през 1936 г. американците започват да правят контактна оптика от синтетичен материал – метилметакрилат. На офталмологията ѝ трябваха около 15 години, за да създаде лещи с различни форми: двурадиусни и асферични.
Бурното развитие на технологиите в производството на контактни лещи започва през 60-те години на миналия век и продължава и до днес.
Как работят контактните лещи?
Контактната леща (КЛ) е оптичен елемент, който всъщност замества роговицата, като коригира траекторията на пречупване на лъчите, така че да попадат върху ретината на окото. Посредством вътрешната си повърхност, лещата приляга към роговицата, като ги разделя само слой слъзна течност. Външната повърхност на лещата контактува с въздушна среда.
Структурата, диаметърът и дебелината на лещата се определят от геометричните и оптични параметри на човешкото око. Като структура, лещите се делят на твърди и меки. По-разпространеният и по-усъвършенстван вариант са меките контактни лещи. Те са представени в цялото възможно разнообразие (коригиращи и естетични) в магазин Lensin, откъдето можете да ги закупите изцяло онлайн.
Технологии на производство
За производството на контактни лещи се използват различни технологии, които като правило се комбинират за постигане на най-добър оптичен ефект, както и на други свойства, необходими в конкретния случай. Най-разпространените производствени технологии са:
- Центробежно формоване – използва се при производството на асферични меки КЛ;
- Изливане – използва се за производство на лещи с планирана подмяна (седмични, месечни и т.н.);
- Струговане – използва се за създаване на меки и твърди КЛ с високи оптични характеристики;
- Пресоване – остаряла технология, тъй като не позволява производството на оптични детайли със сложни геометрични форми.
Благодарение на новите технологични разработки, днес контактната оптика позволява да се коригират почти всички зрителни дефекти. Също така вече е напълно възможно да се коригира зрението при хора с придружаващи очни заболявания, които доскоро бяха несъвместими с носенето на контактни лещи.
Видове меки контактни лещи
Докато твърдите лещи традиционно се използват за коригиране на тежки зрителни увреждания, то меките са по-универсални. Те се използват както за коригиране на зрителната острота и яснота, така и за декоративни цели – за промяна на цвета на ириса. Продуктите от последно поколение се характеризират с високи нива на биосъвместимост.
Като дизайн лещите с мека структура биват: сферични, асферични, торични, бифокални и мултифукални. По вид на материала, от който се изработват, лещите могат да бъдат: хидрогелни, силикон-хидрогелни и водоградиентни. Хидрогелните продукти са меки и еластични, благодарение на високото им влагосъдържание.Силикон-хидрогелните КЛ са познати също с наименованието „дишащи”, а водоградиентните имат висока въздухопропускливост и влагосъдържание.
Изборът – само след консултация с офталмолог
Без помощта на офталмолог е невъзможно да изберете контактни лещи, които няма да навредят, а ще помогнат на зрението. Лекарят определя индивидуалните характеристики на зрението и зрителната система по следните параметри:
тип рефракция – далекогледство, миопия, астигматизъм, анизометропия (далекогледство на дясното око, миопия на лявото или обратно); зрителна острота – за избор на оптичната сила на лещите; радиус на кривината на роговицата – влияе върху степента на изпъкналост на КЛ; диаметър на роговицата – за избор на размера на лещите; скорост на образуване на слъзния филм – за избор на материала.
