Ензимите са малките черноработници в човешкото тяло, които изпълняват критични за организма функции. Ензимите представляват протеини, които са катализатори на множество химични реакции в живите организми. Всъщност, те са нужни за всяка една химична реакция, преди да се е осъществила в човешкото тяло. Ензимите де факто ръководят функцията на клетките, органите, костите, мускулите и тъканите.
Като органични катализатори, те участват и предизвикват химичните реакциите, без да се изменят и без да променят химичното равновесие. Без ензимите, метаболизма ще мине през всичките етапи, но процесите ще бъдат забавени и няма да осигурят нуждите на клетките.
Клетъчният метаболизъм е изключително динамичен процес. Един ензим свършва своятa работа и предоставят готов, суров материал, който преминава при следващия ензим и неговите функции. След като вторият ензим приключи, новият материал преминава при следващия ензим и този процес продължава до завършването на клетъчния метаболизъм.
Клетъчният метаболизъм е процес, при който клетките се хранят с хранителните вещества, изхвърлят токсините и отпадъците, и подържат живота на организма. Казано накратко, ензимите служат единствено на живота.
Храносмилателни и протеолетични ензими
За да обясним природата на метаболитните ензими, трябва да ги разграничим от храносмилателните. Храносмилателните ензими са тези, които се отделят при приема на храна и основната им функция е разграждането на хранителните вещества в стомаха. От друга страна, протеолетичните ензими не се задържат в стомаха, а навлизат бързо в кръвния поток, където оптимизират кръвта и достигат до различни тъкани в тялото, за да изпълняват лечебната си функция.
За да разберем по-добре функцията на протеолетичните ензими, нека се запознаем с техните свойства. По-голямата част от ензимите в тялото са метаболитните ензими, които регулират абсолютно всичко, от чернодробната функция до имунната система. Най-изобилстващите протеолетични ензими са протеазите. Протеолетични е названието на тези ензими, които улесняват химическото разграждане на белтъчините като прекъсват връзките между аминокиселините, които изграждат тези белтъчини.
Протеолетичните ензими се съдържат във всички живи организми и съставят близо 1.5% от генното съдържание. Ензимното действие, което те предизвикват може да се адаптира към конкретните нужди на тялото, били те храносмилателни или метаболитни. Казано накратко, протеолетичните ензими се адаптират към нуждите на своята среда, без да увреждат тъканите и клетките.
Протеолетичните ензими и модерните заболявания
Почти всичко, което ни прави болни е протеин или се поддържа от протеини, и затова е субект на контрол от ензимите. Бактериите, вирусите и гъбите се предпазват с белтъчини, всички хранителни алергени са белтъчини, раковите клетки също биват предпазвани от протеини.
Протеолетичните ензими имат способността да разграждат и разрушават защитната преграда, изградена от белтъчини и всеки един от тези патогени, водейки до тяхното елиминиране.
Пример за ефективността на протеолетичните ензими е случаят с циркулиращите имунни комплекси. Това са свръхголеми протеинови молекули (от пшеница, царевица и мляко), които частично се разграждат в тънките черва и попадат в кръвопотока. Веднъж попаднали в кръвопотока, имунната система ги третира като „нарушители”, провокирайки имунна реакция, при която антитела се скачат към тези протеини и ги неутрализират.
В началото тялото се справя, но при повтарящо се въздействие, имунната система губи способността си да ги елиминира. Те надвиват имунната система и натоварват прекомерно бъбреците. В този случай имунната система няма избор, освен да ги складира в меките тъкани и да продължи да ги атакува като алергени, причинявайки възпаления и в най-лошия случай, автоимунни заболявания.
В дадения пример, протеолетичните ензими могат да компенсират лошия ни избор на храна. Когато се приемат на гладно, те попадат в кръвопотока и достигат до циркулиращите имунни комплекси в кръвта и меките тъкани, и просто ги разграждат, като остатъците се изхвърлят през бъбреците.
