Две села в България носят името Рибарица.
По-известното със своята живописна природа и автентичен дух е с. Рибарица сгушено в полите на Стара Планина. Само на 138 км от столицата и на 12 км от гр.Тетевен, това селце с неговите 1400 души ни приканва на гости в множество къщички и вили съхранили живи българските традиции.
Изгледа на селото се оформя от река Бели Вит и нейните притоци Това дава името на селото и превръща в неин символ статуята на малкото Рибарче.
Малката площ, на което е разположено около 216 кв. км, крият богата история. Близостта на реката и тучните планински ливади, създали предпоставки за оживена дейност още п.р.Хр.
Първите му заселници са траките, за тях свидетелстват множество могили в местностите Брязово, Кленова поляна, Горуньово, Калугерски дол, Даковото, Свинарска лъка и др. Намерени са също бронзови, железни и глинени съдове, конски такъми и украшения намиращи се в Историческия музей на гр. Тетевен.
След траките по тези земи се заселват римляните, от които е запазен старинен каменен мост и римски път.
На 25 май 1876г. Георги Бенковски намира смъртта си в местността „Костина” край Рибарица. Легендата разказва, че е предаден от овчар на турците.
В знак на разкаяние, самият овчар поставя дървен кръст на мястото, където е убит големият български революционер. Всяка година на 25 май се чества смъртта на Бенковски и се пресъздават сцени от последните му дни преди залавянето.
Рибарица е провъзгласена официално за село през 1920 година.
Малко по-рано красивата природа и чистият въздух са привлекли брата на Иван Вазов (Владимир Вазов), както и други именити общественици, да построят вили в Рибарица.
Предшественик на днешните хотели в Рибарица е дамския пансион, който основава д-р Вела Георгиева. Тя наема домовете на братята Калчеви. Това поставя основите на организирания туризъм в Рибарица и през 1963г. селцето е провъзгласено за климатичен курорт.
Оттогава до днес Рибарица е средище на българския дух, съхранило бита, традициите и прекрасната природа.
