През 1789-а, годината на Великата френска революция между другото, курфюрстът на Бавария решил, че в гарнизонните градове задължително трябва да има военни градини – за да могат войниците не само да си почиват, но и да практикуват в тях селскостопански дейности. Е, по силата на това негово решение трябвало да се появи и паркът в Мюнхен. Когато започнала работата по създаването му обаче, Карл Теодор размислили и издал друг указ – градината в немския град трябвало да се превърне в първия в Европа национален парк. Така и станало – мястото е открито през 1792 г. и първоначално носи името на курфюрстът. С годините обаче названието се променя и днес зеленият оазис е известен като Английския парк в Мюнхен.
Площта му е почти 4.7 кв. км, а дължината – 5.5 км. Немците са пресметнали и с гордост отбелязват, че той е два пъти по-голям от лондонския Хайд парк, както и че с лекота на зелените му поляни би могла да се побере и Централната градина на Ню Йорк. Общата дължина на пътечките, които се вият в него, е 87 км, а площта на живописните поляни, на които жителите на града толкова обичат да отмарят, е 2 кв. км.
Така че няма нищо чудно в това, че в жарките летни те масово се устремяват към гостоприемните сводове на дърветата – там спокойно могат да почиват от 60 до 120 000 души – населението на един неголям немски град; към множеството велосипедни и пешеходни алеи и великолепни езера, около които стават чудесни пикници.
В този зелен градски остров са съсредоточени и много местни забележителности – 25-метровата китайска кула, около която се е ширнала известната Бирена градина (в нея могат да отдъхват на чаша студено пиво над 7000 души едновременно), Японската чайна, Румфордхаус (бившето офицерско казино), каменната пейка, построена на основите на разрушения храм на Аполон. И още много…
