Ако се качите на лифта, преминаващ през планината Сан Салваторе, която със сигурност не е от най-високите, но за сметка на това пък е от най-живописните, срещу скромната цена на билета ще успеете да видите природните красоти да две страни – на Швейцария и на Италия.
От сто години насам това подемно планинско съоръжение вози туристи от цял свят към срещата им с красотата – всички страни на кабините, включително и таваните, са направени от прозрачен материал и наистина няма никакви пречки пред впечатляващите гледки, които се откриват от двете страни на маршрута. Това е единственият начин, по който може да се стигне до върха.
Разбира се, има и туристически пътеки, но любителите на планинското изкачване могат да ги използват само за да изпитат удоволствието от катеренето, по тях до най високата част на планината няма как да се стигне. А там е крайната цел на повечето туристи – великолепната площадка за наблюдение, от която се открива хубостта на Италия от едната страна и на Швейцария от другата. Снежно белите шапки на високите върхове, блестящи под лъчите на зимното слънце, и красивите движения на облаците през лятото – неповторима и зареждаща гледка.
И езерата, които са се образували в дълбоките скални пукнатини. Сред тях впечатлява Чезарио, или Луганското езеро, по-голямата част от което се намира на швейцарската територия, а останалата – на италианска. При ясно време от площадката се виждат даже колите, които профучават по магистралата, както и лайнерите, които цепят водната шир. На площадката има и малко ресторантче, където, докато пием чаша ароматно италианско кафе или хапваме вкусен швейцарски шоколад, може да поразмишляваме върху проблемите на вечността или пък за бъдещето – от високо.
